Олиото се използва навсякъде - в заведения за хранене, на гости или като част от готови храни. Причините са в това, че е вградено в националната ни кухня, не съдържа холестерол.

Слънчогледовото олио е най-консумираният източник на мазнини (може би след маслото) в България. То се извлича от семките на слънчогледите (Helianthus annuus). В световен мащаб тези растения са третата по ред най-разпространена маслодайна култура след соята и рапицата. Най-големите страни производителки са Китайската народна република, Русия, Аржентина, Франция, Украйна, Австралия. Може и да се изненадате, но по отношение на слънчогледа България е една от важните страни производителки в Европа, разполагаща с голяма селекция от сортове.

Историята на слънчогледа започва в степите на Северна Америка. От там културата е пренесена в Европа като декоративно растение в Мадридската Ботаническа градина през 1510 г. За маслодайна култура в Европа за пръв път се използва в Русия в началото на 19 век. В България е внесен след Освобождението.

Какви са достойнствата на слънчогледовото олио?

В мазнината на слънчогледовите семки преобладават ненаситените мастни киселини. В 100% мазнина (олио) се съдържат:

* от 48% до 74% линолеична мастна киселина, която е основната омега 6 ЕМК;
* от 14% до 40% олеинова мастна киселина, която е основната омега 9 ЕМК;
* от 4% до 9% палмитинова мастна киселина;
* от 1% до 7% стеаринова мастна киселина.

Както виждате сами, олиото е изключително богато на омега 6 и омега 9 мастни киселини, чийто процент обаче варира драстично. Причините са както генетични (сортът на растението), така и свързани с почва и климат. За да постигнем баланс в своя прием на есенциални мастни киселини, е важно да следим какво е отношението им в настоящата бутилка.

Слънчогледовото олио е богато на лецитин и витамин Е. Лецитинът подпомага функционирането на клетките, като осигурява материал за клетъчните им мембрани, а витамин Е, освен като мощен антиоксидант, е известен и с подпомагащото си действие върху имунната и сърдечно-съдовата системи.